Изкуство - всичко което ви впечатлява и вдъхновява


67 мнения в тази тема

Отговорено

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

Ивайло Балабанов

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

BMW i8 и ключът му

http://i.imgur.com/b9D4jSZ.jpg

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

.....

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

.....

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Не ме оставяй сам с вечерта.

Ни себе си, ни мене не залъгвай,

че ще ни срещне някога света!

Светът е свят ! И колкото да любим,

и колкото да плачем и скърбим,

като деца в гора ще се изгубим,

щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас ?

Ще викаш ти - гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем

във викове, в зов: "Ела! Ела!"

Ще оглушеем и ще онемеем,

ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които

една към друга вечно се зоват,

но вече няма глас, ни пулс в гърдите

и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,

когато някога се разделят

като ранени змии криволичат,

но никога от тях не става път...

Не си отивай!

Чуваш ли?

Не тръгвай!

Дамян Дамянов

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Изкуство от есенни листа- пъстри като човешките емоции....

http://i.imgur.com/50pt8IM.jpg http://i.imgur.com/UnRg6Vk.jpg http://i.imgur.com/MgxYEIp.jpg

http://i.imgur.com/wAyBdye.jpg http://i.imgur.com/hgfnIve.jpg

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

ДА ,МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ 3D ИЗОБРАЖЕНИЯ БЕЗ 0ЧИЛА :)

1 ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА СЕ ФОКУСИРАТЕ М/ДУ ДВОЙКА КАРТИНКИ

/АЗ СИ ДЪРЖАХ ХИМИКАЛКАТА М/ДУ МЕН И МОНИТОРА ТОЧНО В СРЕДАТА НА ДВЕТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ

И ГЛЕДАХ ВЪРХЪТ И СЛЕД ВРЕМЕ СТАВА РЕФЛЕКС /cross eye view/

2 ТАЗИ ТЕХНИКА Е ИЗМИСЛЕНА ДОСТА ОТДАВНА :

http://en.wikipedia....iki/Stereoscopy

СЕГА ИСКАМ ДА ВИ ПОКАЖА НЯКОЙ КОЙТО СА МИ ХАРЕСАЛИ ДАНО СЕ ИСКЕФИТЕ И ВИЕ

http://i.imgur.com/YGhpWgl.jpg / http://i.imgur.com/pInMHOT.jpg

18+

/

http://i.imgur.com/WWDjYit.jpg / http://i.imgur.com/vvsKJ2i.jpg / http://i.imgur.com/w2tH4fU.jpg /

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

ЗДРАВЕЙТЕ ОТНОВО, ЩЕ ВИ ПОКАЖА НЯКОЙ МОЙ РИСУНКИ

scrabbling_some_scribblings_by_the1strai / space_graffiti_by_the1straightshooter-d8

hmm_first_time_meet_____i_don_t_think_so / cross_eyed_samurai_drawing_by_the1straig

АКО НЯКОЙ ГО ИНТЕРЕСУВА ТОВА Е ПРОФИЛЪТ МИ В deviantart http://the1straightshooter.deviantart.com/

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Това, което свързва...

Това, което свързва, не разделя.

Което има аромат – ухае.

Когато си почиваш, е неделя.

Щастлив ли си? Не трябва да го знаеш.

Голям ли си? По-малък от реката.

Добър ли си? Децата ти ще кажат.

Богатството ти други ще го смятат.

Че си го имал – ти не знаеш даже.

За малко, за година, за минута

светът пред теб спокойно се разлиства.

Минават неусетени, нечути

докосвания, спомени и мисли.

И ти живееш, и това е ценно.

А после спираш просто. И тогава

усещаш, че в живота си на гости.

Отиваш си. И даром ти се дава

да си щастлив. Или да си нещастен.

Подарък е, и ти не си заслужил.

Дъждът вали – да можеш да пораснеш.

И щом си тук – на някого си нужен.

И щом те няма… Правилно е всичко.

Добре е. И нормално. И красиво.

Да се родиш. Да искаш. Да обичаш.

Отива ти, че кротко си отиваш.

Човекът е тесто от сняг и сажди.

Човекът е човече мимолетно.

Прекрасно е, че беше тук. И дважди –

че времето ти свърши неусетно.

Мария Донева

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

В памет на неповторимата Майя Плисецкая. Да почива в мир!

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Селскостопански обзор на некои събития – из битието на един конощип

На конощипа му викат още попово прасе. Ние тука обаче не сметаме, че требва да обиждаме прасето ели попа, имаме си наша думичка. Ено време, коги бееме дечурлиа, ни караа бабите и дедовците да копаеме часното, така му викааме на парцеля кукуруз, де почти секо семейство го обработваше секо лето. Настъпиа обаче други времена връъмугу, вече никой не ще да копаа кукуруза, ората са изколцатиа, затва викам да понапомниме откъде сме тръгнале с некои селскостопански метафори и леки ударе с мотичето. Куто са врънеш на село и станеш маничък, никой не моо те излъже.

И така, конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. У българското политическо пространство има не един конощип. Опитваме са сички нормални орица да засадиме и одгледаме некоа култура, да пооплевиме градинките си, у което и да а житейско направление, да са посъземеме, обаче отнекъде са излети поредниат такъф конощип и преръпне нощеска кореньете на сичките ни цвекета и зеленчуци, куто са огледаме на дзаранта – сичко изсънало, станало на дреб и отново сме у пръви клас. И требва а почваме одначало. Конощипете са оядоа могу напоследък, надебелеа тейнотомаменце, захитреа и са не дават лесно.

Ние сме дръжавата – те такъв те лозунг издигнааме ние около четирсетгодишните момчета и момичета у последниа протест. Дордето сме са бориле да оцелееме обаче, ониа смрадуве конощипете тайно изгризале сичко, тейната намера, откраднале зад гръбовете ни де що има красиви местенца и лозунгите ни одново си останаа сал вентил за изпущанье на парата. Щото дръжавата си е тейна, на вредителете. Не е наша, бацета, и нема и да бъде. Къмпинг „Корал“ е продаден, така ели иначе. Един конощип е зел едни 40 милиончета, па виа го гонете, ма ше го стигнете на връба, едни чужденци купиле горичките и дюните, последните останки от некогашния рай, и рано или късно поредниат бетонен клефук ше се клефне пред назе и ше ни скрие слънцето. Нема слънце, нема вода, нема либоф връъмугу. С вредителете не бива по човешки, с тех требва да са однесеме като към вредителе, моо ги опитаме с ддт, с напалм, с инсектицида Би 58, а срещу гъбички да напръскаме със син камик.

Един нещасник наскоре са опита да третира такъв е вредител с турски газов пищоф с лютиф пиперец. Ма не му са получи нещо рабутата. У одговор му налетеа злобно и на талази цело кюме трътеи, лисни въшки и крълеже. Дали шоото било организирано от същите те тиа те конощипе ели па от други бумбаре ели си е солова акциа на тоо овен, е последниат вапрос, валнуващ нормалните люде. Фактът, че се появиа толку мого смешки и карикатури след сценката от селска делиорманска вечеринка, е красноречиф, народат не обича да са подпичкосват с него. Нема значение дали а постанофка ели е отчаяно желание за изява. Има значение сал грозотиата на присъствието на такъф тлъс конощип куто Дуганя у нашто опществено пространство. И куто нададоа вой платените журналяги – заплаха за демокрациата било, баце, опасност имало, чичи. Чшш, карбовчета и кеворкянчета, аре у лево, къде отиваш може би. Пръво требва едно нещо да а у наличнос, та да има заплаха за него. Наоколо не сме виждале никогиш ни демокрациа, ни гявол, маани, ми даже и най-малки признаци на дръжавнос са не съзират нигде. Така че по-полека с активното мероприятие да си не застъпите нещо де ви са влачи и да се спрепнете, връъмугу, и да се суринете... И да станете за жив кашмер.

Конощипът требва, куто го изхендриш с лопатата един път, да са превръне у мокро петно. Ма момчето а младо, не а знаяло. Нищо. Има Господ. Оптимисти сме и сме убедени, че секи си получава нужното фнимание на Видовден. Ше му изтропат и на Дуганя сандалете некой прекрасен миг, никой не а литнал с орлите. И ше са опита изплашената му душичка да подири оправданиа за сторените бели, ама нема да може и сал ше мига на парцале. Греота а да ги пишеме такиви, ма куто са замисли чувек, па дотама стига. Сички тва ни чака. Тука доле сме сал за малко. И сме са родиле да бъдеме чувеци, не вредителе. Глупаво са получава сал коги земат да ни праат на шебеци и да ни фръгат по връбите. Але-хоп и Дуганя барабар с останалете от подхумусниа слой вадат ново зайче от шапката. Се едно па ние им верваме. Те такее си живееме, у два различни света. Единиат свет е у телевизора – крив, пустиняшки, дзверски. А другиат свет... Проблемат е да имаш ели да бъдеш – ониа, дека са си решиле у тоо живот да имат обаче се омазаа до плешките. Оклепаа са стабилно. Сакат да ни земат и последниа залък от устенцата, ненаяли са гадовете. Що ако тиа идиоте не беа заплаха за назе, ич немаше и да ги забелезваме. Ма сеги щем не щем се занимаваме с тех.

Тъжно место стана таа пропаднала планета. Ние у Северозапада одавна ги знааме таа. И сме намериле разрешението. Апванье, пийванье, тиа трите неща. Те таваа северозападното сфащанье за здравословен начин на живот. Коги са престави Тама Горе патриарх Максим на преклонна и респектираща възрас, наште ора даже изкоментирале неговиа аскетизъм – „абе не можа ли тоо човечец да си поеде и попие ка си требва и да си умре куто нормалните ора на 64 годин, ми са а стискал толку време“. Дотука и с аскетизма, и със здравословните му намери. Ама като го казват тава, да неа да помислите, че а местно явленее, напротиф, северозападниат пустиняк е космополит и усеща интуитивно накъде са а затирнала световната тенденциа. За кво си им тизе на социалниа министър и системата, куто се скраклюзиш от сенилнос и почнеш да не знааш колко уши имаш на главъта си? Рудимент, дето бадева диша въздуа. Я бръже да запълваш трапа. Така звучат думите не на кой да а, а на епонскиа министър Таро Асо. „Ората с тубичките“ нарекал той старите пациенти, дето не моо се ранат самички. Такъф цинизъм сал у Борован и Добролево моо чуеш. Едно към едно. Една комшийка ее преду време беше срещнала пред кабинета на дофтура стар познат от града. Вика му „Е ти па закво си тука?“, такива са си ората, открити, не са срамуват да питат, „Е па, не моа да пикаа“, оплакал й се оня. „Такъв е животат. Я па са опиквам.“, споделила дълбокомъдро и таа що чака на опашката. Секи с болешката си. Ма кой има нужда от тава, а? Айре, 64 и стига ви толку. „Да ги остаиме да побръзат с умираньето“ - биле точните думи на епонеца. Мамин убавец, и той си не ще, демек идва си му отвътре на човека, нема предни зъби. Пустиняк от страната на изгряващото слънце.

Предложението ми сеги а да земат наште конощипе да са понаучат малко от малко на откритос от епонскиа си кулега. И оня вредител ше доде, не моо да а друг, ма поне честен такъф. Поне го не увръта ебаси. А наште ги знам и у чирвата, познавам им семчицата мръсна я, отблизо съм разглеждал подобна твар. Дирех да забележа некви признаци на биологичниа вид хомо сапиенс, ма напразно, чеп за зейе не стаа от тава. Дуганя и дуганоподобните не са ора, тава моо са докаже лесно, куто ги прегледа екип от дофтуре. Да ги пущат пръво на ядреномагнитен резонанс, та да се потвръдат самнениата, че определени части от мозъко им са безвъзвратно изолирани от други важни части, затлъстеле са тиа секторе и немат пробиванье. Скъсала са а тама нишката, свръзваща съзнателниа животец на индивида с неща като съвес, състрадание, милос, честнос. Алчността и лакомиата са ги изеле извътре, скъсале са пружинките им, получило са а късо саединение и офазяване на централната нервна система, умиранье на душата, зомбясванье. Външните признаци на таа жестока диагноза са очи без изражение, лице без форма, говоренье без смисъл. Забраиле са откъде са тръгнале. На майкя си от баба си са тръгнале, пропадляци и олигофренье.

Остаени сами на себе си тиа български опществени лица - политици, журналяги, социолози от агенциите и прочие измет - не връшат нищо друго освем да са роват у калта, да кроат нови акции за „застрашаванье на демокрациата“ и да однемат от ежедневието ни секи лъч надежда и сека причина за радос. Моо ги излекуваме лесно. Ако ни паднат у ръчичките. Наши северозападни представителе вече са измислиле най-добрата форма за превазпитание и възвръщанье на чувешкиа облик. По ена мотика у ръцете на сички дугановци, боцета, сергейчовци и подобни креатури и копанье изместо, дорде им са сфане кръшняка, дорде им са препотат гъзерете и речът „имбрик“, на кукуруза до второ нарежданье без право на обжалванье и слет един месец яла а ги видиш, нема а ги познаеш... Е па кво сеги, шни забраните и а си мечтаеме ли!

 

Николай Фенерски

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
... пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
ала джобовете - празни.
Уж дъската ни не хлопа -
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини -
що да ходят във чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели ?
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали ?
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите ? ще се споминали!
Нацията от преди ?
НЕЯ ? Бог да я прости!

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Интерактивна проекция на „Градината на земните удоволствия“ триптих на художника Йеронимус Бош от края на XIV, или началото на XV век.

https://tuinderlusten-jheronimusbosch.ntr.nl/en#

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване