Изкуство - всичко което ви впечатлява и вдъхновява


67 мнения в тази тема

Публикувано

Идеята е да покажете картини сгради музика ,който са породили във вас впечатление вдъхновяване и или др. общо интересно чувство като към тях изявите вашето лично мнение под формата на коментар или дори статия но разбира се в културна област или поне да притежава някакъв смисъл умисъл и потенциален интерес към читателите.


Давам и пример:
https://i.imgur.com/BovFQ.jpg
Ето тази картина може да бъде разбрана по- много начини някой може да каже "я и скиваите балкона" или ,че в кутийката държи реплика на п***са на азис ,но да кажа от сега това не е целта на тази тема ,по-скоро бихме си поговорили за цветовата гама или как тя се допълва с изражението на лицето и как вероятно в тази кутия се подвизават изгубените и надежди или приятели и как всяко едно от тях добива форма в в зависимост от характера си и но все пак всички и излизат под общата мъгла на отчаянието и скръбта ,или нещо по ведро вие решавате и казвате показвате дори спорите допълвате чужди мнения .


Това е от мен надявам се да ви хареса темата.

Off Topic
Поне моето мнение колкото и субективно да е то в случая е ,че темата е добра като от развлекателна страна но ако трябва да е по раздвижа мога да публикувам картина към която да окажете мнение или нещо такова но все пак ако интереса си остане нулев няма да се разсърдя в случай ,че бъде изтрита. :)
7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

С цел да раздвижа малко темата ще си позволя да ви покажа тази снимка с моето мнение към нея

https://i.imgur.com/xFlNv.jpg

На вид замислено момиче играе карти със скелет малко странно, както и замислено тревожната и грима̀са .

Според мен такава метафора често може да бъде разтълкувана като да вършиш нещо с някой

на ,когото му е минало времето за това, да речем като брак по сметка може да си мислиш ,че

някой е добра партия за теб откъм материална страна но често срещан проблем според мен е

откритието ,че в любовната игра е гола вода и тъка героинята се намира сама да събира аса а отсреща

умряла работа :) Но това си женска тема за това е оставам и като за последно тук ще си позволя да споделя

чисто общото заключение до което достигнах ,че да стартираш каквито и да е задружни начинания с хора

с умряла закърняла мисъл ,логика или чувства макар ,че са ти доставили някакъв начален капитал в повечето случай си е

чиста загуба на време и напразни усилия на една чисто сама карто игра често с не ясно скучно тегава съдба.

Off Topic
Надявам се мнението да радва поне до там ,че да задържи темата. М/ду временно ще си го само оценя да спестя тъпотии от рода ,тоя пък за какъв се смята /+2.5 си давам по-десето балната като няма да споделям критериите си, а и очаквам мнения и от заинтересуваните от темата
7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Реших да ви покажа някой мой мисли,малки поетични опити знам ,че не ставам но все пак ако не ви харесва няма да повтарям.

Сравненията

За границата м/ду амбицията и недостижимата илюзия

може би ще да е като една порочна серия

от точни удари в гордостта на личността

реално доставяни от действителността

докато я отдели от напразни мечти

чужди съдби и пак фантазии разни

на празнично празни,като блян

за сън не до разбран

И римата да се получи трябва нещо да ти се случи

Наш герои дали по разумен или от нас по умен

Се раздаваше на хората помагаше

В замяна нищо не получаваше

Само и единствено се надяваше

Веднъж поне с нещо и той да сполучи

Но дали хора не улучи

В замяна нищо не получи

И вижте как дойде деня в които тегли черта

С досегашните дела приключвам аз сега

Ето тъка неговата душа към хората загрубя

Стига вече повече си каза той

Да няма обши и свои само мои

Възродени съживени само бяха изявени

Чувства мръсни себични към хората критични

Заживял бе там на своята планета сам лишен от срам

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Ето нещото ,което придава завършеност на всяка една сграда - когато е правено от професионалисти ,разбира се.

7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?

Р.Бърнс

Лека нощ

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с „лека нощ“ не ме изпращай,

защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

че двама ще са през нощта!

Те „лека нощ“ не си желаят,

но винаги е лека тя!

П.Шели

Децата

Децата са вълшебни семенца,

които в клас голям ще израстат,

и с пламнали очи, ръце, сърца,

ще тръгне всяко бързо в своя път.

Децата са далечната мечта,

те скоро в своя път ще полетят,

децата радостта са на света,

звездица крие всяко в свойта гръд.

Децата са различни семенца

и в плевели едни ще израстат,

но има златни, хубави зрънца,

които в чуден цвят ще разцъфтят.

Петя Дубарова

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена :

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов. . .

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми, що значат среща и разлъка ?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

Миражите са близо — пътят е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек . . .

Миражите са близо — пътят е далек :

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе кой зове и стене –

тя — плът и призрак лек! . . .

П.К. Яворов

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи.

Не искат и не обещават те. . .

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли. . .

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.

Пейо Яворов

Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,

учтиво преклоних чело-

учтиво и се поклоних

с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка

се върна тя при мен за вчас.

Със таз възглавница-така

я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

“О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С ухайни устни беше таз,

която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак

и кръгла малката и гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,

косите и от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

“О, ти, опропасти ме ти"-

ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъгa,

и казах:"Тия две ръце

ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама до хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.

Робърт Бърнс

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Христо Фотев
7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Много ми хареса и реших да го споделя с Вас.

Оскар Уайлд за изкуството

Всяко изкуство има едновременно повъхрност и символ. Онези, които проникват под повърхността, го правят на собствен риск. Онези, които разчитат символа, го правят на собствен риск.

Изкуството всъщност отразява зрителя, а не живота.

Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига да не започне му се възхищава. Единственото извинение за онзи, който е създал нещо безполезно е да му се възхищава от все сърце. Изкуството е абсолютно безполезно.

В един много грозен и разумен век изкуствата заимстват не от живота, а едно от друго.

Макар да изглежда парадоксално – а парадоксите са винаги опасни, все пак е вярно, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството – на живота.

Животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството подражава на живота. Тази теория не е била излагана досега, но е извънредно плодотворна и хвърля съвсем нова светлина върху историята на изкуството. От това естествено следва, че външната природа също подражава на изкуството. Единствените ефекти, които тя може да ни покаже, са ефекти, които вече сме виждали в поезията или в живописта. Това е тайната на очарованието на природата, както и обяснение за недостатъците й.

Онова, което изкуството всъщност ни разкрива, е липсата на замисъл в природата, нейната любопитна недодяланост, нейната необикновена монотонност, нейната абсолютна незавършеност. Разбира се, природата има добри намерения, но както е казал Аристотел, не може да ги осъществи.

Изкуството е нашият енергичен протест, храбрият ни опит да покажем на природата къде й е мястото.

Нещата съществуват, защото ги виждаме, а онова, което виждаме, зависи от това как ни е повлияло изкуството. Понастоящем хората виждат мъгли не защото има мъгли, а защото поетите и художниците са им показали тайнствената красота на подобни явления. Може в Лондон от векове да е имало мъгли. Но никой не ги е виждал и затова не знаем нищо за тях. Те не са съществували, докато изкуството не ги е измислило. Сега, трябва да се признае, мъглите са доведени до крайност. Те се превръщат в маниер на една клика и преувеличеният реализъм на нейния метод докарва бронхит на глупаците. Там, където образованите улавят ефекта, необразованите хващат простуда.

Никой, който притежава поне малко възпитание, не говори за красотата на залеза. Залезите са съвсем демоде. Те са от времето, когато Търнър беше последната дума в изкуството. Да им се възхищаваш е отчетлив признак на провинционализъм. Въпреки това продължават да им се възхищават. Снощи мисис Аръндъл настояваше да отида до прозореца и да погледна великолепното небе, както тя го нарече. Естествено, наложи си да го погледна. Тя е една от онези абсурдно красиви еснафки, на които човек не може да откаже нищо. И какво се оказа? Просто второкачествен Търнър, Търнър от слабия му период, с всичките му най-лоши недостатъци, преувеличени и преекспонирани.

В добрите стари времена книгите се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не ги чете.

Моралното чувство у човека на изкуството е непростима маниерност на стила.

Повечето съвременни портретисти са осъдени на забрава. Те никога не рисуват, каквото виждат. Рисуват това, което вижда публиката, а публиката никога не вижда нищо.

Публиката винаги, във всяка епоха е била зле възпитана. Тя постоянно иска изкуството да бъде популярно, да задоволява липсата й на добър вкус, да ласкае абсурдната й суета, да й казва неща, които вече е чувала, да й показва неща, които би трябвало да е уморена да гледа, да я забавлява, когато е натежала от преяждане, да я разсейва, когато е отегчена от собствената си глупост. Изкуството не бива никога да се опитва да бъде популярно. Публиката трябва да се опита да стане артистична.

Всичко, което е популярно, е погрешно.

7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

251936_448865091800066_2116930600_n.jpg 576752_448865205133388_1824885660_n.jpg
9

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Романс

безгрижно понесен от мечти пренесен

към персона една прелестно съвършена

връзка искрено душевна истинно откровена

Tа коя ли ще е тя така лека жизнена

чисто романтична сантиментално нежна

е да заради която ти безстрашно сега

следваш своята воля до края на света

откриваш че е все една тя е любовта

Автор:АЗ

8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване