Рими любими :)

[Иванов 28916]

Днес попаднах на няколко много оригинални и забавни попадения и ще ги цитирам в тази тема. Идеята на темата е следната - да се публикуват ваши или чужди забавни рими и стихчета. Препоръчително е да са авторски - ваши измишльотини, но не е задължително.

Ето няколко примера

 

 

Носорог

 

Носорог, носорог,

нос ли имаш или рог.

Ако имаш само нос

ще се казваш носонос,

ако имаш само рог,

ще се казваш рогорог,

но ти имаш нос и рог

затова си носорог!

 

 

 

Атанас

Той каза, че се казва Атанас.

Поканих го да хапнеме у нас

и ядохме сланина, пръжки с праз…

Послушахме чалгийка, после джаз.

Усетих как изпълвам се със страст

и мислех, че за секс дошъл е час,

че ще ме блъскат до захлас и до екстаз.

Но баш тогава тоя Атанас

внезапно каза: тръгвам си у нас.

Сега кажете тоя Атанас

Не е ли абсолютен... нещастник?

 

 

Енергетик

Той бе енергетик от Козлодуй.

Известен бе с големия си...чар.

Щом го видях, поисках да ме хване

и да ми перне едно хубаво... стихотворение.

Ала в леглото тоя беше пълна скука.

Ослушваше се, вместо да ме... забавлява.

Недей да се ослушваш бе, келеш,

аз искам като ток да ме тресеш.

Виж как пламтят звездите в туй небе.

Мъжът е мъж, когато ме... обича

 

Редактирано 20 февруари от Йордан

[techpost 5407]

Тези горе са на Деса поетеса, или поне от нея съм ги чувал.

Ето едно мое любимо стихче от То

Имам си дружина, имам си комбина,

имам патка педя и полвина.

Малко съм живял, много съм видял,

нося си патлака, работа ма чака.

Ако ша ми дрискаш, по-добре да стискаш.

И едно друго, авторско...някои от вас са го чели и го знаят от преди. Писано но специален повод.

За зомбитата и хората

Нощта преваля, звезди горят,

а нейде в белите лаборатории,

тайни планове ТЕ кроят.

Епруветки имат със зарази,

вируси и всичко, от което

човечеството тъй се пази....

И този свят изпълнен със зарази,

с чудовища - кое лети, кое лази,

дано успее да живее,

преди ужас в него някой да посее.

И помни, когато най-лошото се случи,

и зомби те подгони лудо,

ако иска зъби жадно то да впие

и от кръвта ти вкусна да отпие.

Не му се давай - бягай ти,

дори сърцето твое да не издържи.

И ето - в нощният порой,

бяга нашият герой,

защото зомбито го гони,

а той е вече без патрони.

Късно осъзна, че зомбито пристига,

търчи и вече го настига.

По-доле, зейнали с устите,

и други бягат по следите.

Останал само с дървен прът,

той трудно ще намери правилният път.

Какво да прави - ще се мре,

смъртта или по-лошото да избере.

Спря и рязко се обърна - високо вдигна той глава,

и силно се извика – “Ела ми, копеле, ела”.

Зомбито се сепна, но се приближи.

Човека лицето му погледна,

как от личинки гъмжи.

Дори и живо да бе, не му личеше -

напротив – със отворени очи,

гурелясали, окървавени –

отдавна слънце невидели.

Бели червеи във тях кръжаха,

от мозъка му каша те ядяха.

Тялото му цялото във струпеи стоеше,

загнила кожа, мъртва плът.

Смрадта - убийствено жестока.

И човекът вдигна дървеният прът...

[Петър Валенков 382]

Българите обитват един къс земя,

малка точица от голямата карта на света.

Те са едно старо, странно племе,

живеят по инерция и за нищо не им дреме -

слушат чалга, пият и се веселят,

а по изборите най - обичат удома да си стоят.

Българите имат партии и лидери безброй

и от тях проблемите валят като порой.

Много там твърдят, че са кумонисти -

те се делят на мазохисти и садисти.

Други отдавна започнали са да проглеждат

и фанатизъм вкъщи вече не отглеждат.

Трети ориентират се към други точки на света,

крака си ще счупят, бягат през глава.

Някои,като мен, решили да отдалеко да се върнат-

уж проблясъците и надеждата да зърнат.

Ала ето, ставам днес и гледам - пак скандал,

народът, макар и начумерен, здравата се е посмял.

Президентът отново станал за посмешище,

а страната от години превърната е в сметище.

И се чудя какво да правя сред такава олелия.....

Май ще пиша и дано го доживея този блян - Управия!

[micho 129]

Не ми е любимо ,но все пак ще го постна, може някой пък да не го е чел...Положението е безглаголно.

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.

Банско. Писти. Интерес.

Дюни. Бонуси. Кумец.

Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.

Изявление. Масраф.

Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.

Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.

Приходи. Бюджет. Тесла.

Босфор. TB. Листопад.

Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.

Мач. Победа. Шампион.

Тигри. Футбол. Еърбъс.

Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.

Цаца. Избор. Прокурор.

Гаф. Принуда. Прецедент.

Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.

Газ. Печалба. Веселба.

Път. Обама. Интервю.

Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.

Яне. Марешки. Парцал.

Лято. Избори. Сефте.

Бюлетина. Ром. Кюфте.

Ясен Ведрин

И от някакви коментари пак в тоя тон

Стогодишница.Луканов.Зима.

Няма хляб във магазина.

БСП."Сполука".Шлем.

"Само с кръв ще я дадем".

800.Цар.Мираж.

Мафията с демараж.

Гоце Пушката.Десар.

Забранен за лов архар.

Боко Тиквата.Месия.

С куца кранта на кушия.

Избори.Решавай пак.

Стари курви, нов бардак.

[Йордан 12176]

Опитах да измисля рима,

но тя върви ми в люта зима.

Във тоя летен зной и пек,

да мисли може ли човек?

Изпих си бирата и ето,

замечтах се за морето,

за голи каки с тъмен тен

и всички влюбени във мен.

Но влезе в този миг жената

разтвори, като паст устата

и кресна силно с дрезглав глас

стани да чистиш, педе*аст!

И сълзи във душата роня

мадама вместо да подгоня

две бири вместо да изпия

щената трябва пак да бия.

Това е моят бит жесток

да се напия искам, като смок

но рими ще редя за вас

едно клише: във този час.

Те тава си е мойю. В подкрепа на идеята. Написах го сега. М/у другото е без редакция.

[techpost 5407]

Аз ще си продължа темата за зомбитата, знаете че ми е любима...

Мечтата на зомбито 19+/90-

Зомби във нощта се киска,

иска той зомбкиня да притиска,

нежно устни в ней да впие,

и вратът и тихо да извие.

Пак да мачка хора на пихтия,

да си хапне мозък, кръв и карантия.

Но от всичко най-обича,

по поляните да тича,

да реве, да съска и да плюе,

после гащи леко да изуе

и да дриска и дриска,

както тъй в нощта се киска.

Всичко е авторско, разбира се. За другият път ще подготвя "Смъртта на любимата...", а за по-нататък ще измисля нещо за феновете на епъл.

[Иванов 28916]

Едно много старо:

Гаси ли се негаснеща жарава,

изгарям аз във пламъците без пощада.

Но наслаждавам се на всеки миг,

във феникс ме превърна ти (намиг )

Отдай се на желанията и разврата,

срама го остави ти до вратата.

Дрехите си бързо съблечи

и до мен в леглото се просни

[Йордан 12176]

Зомбитата нямат спирка

виждат готина вампирка

и втвърдяват плът прогнила

и добиват зверска сила.

Гонят пустата вампирка,

с цел да си изпросят свирка

зомбитата са умрели

за любов са зажаднели.

Бяга младата вампирка

на гнилоч не прави свирка

иска със език да бърше

кръв, не зомби мърша.

*********************

Трима бодри некрофили

в храстите са се покрили

чакат труп да мине сочен

и веднага ще му скочат.

Виждат зомбита в гората

и наслюнчват си устата

за любов текат приготовления

за зомбита-човек сношения.

И тръгва четата човешка,

а зомбитата правят грешка

опитват се да ги стресират

но малко късничко разбират,

че щом човека иска плът

и зомби ще качи на прът.

Това е за Янко. Пак си е мое и пак го написах сега. Не е редактирано.

[techpost 5407]

Дака, супер е Аз ще си изкарам целият арсенал тука Имам бая дет съм писал, ама някои не са за пред публика.

Рекох преди "Смъртта на любимата" да прочетете едно забравено от мен стихче. Ама и то е 19+, ще ме извинявате. Казва се Unnamed – яко надървяне и първите два реда съм ги плагиатствал от Ролинг Стоунс. Малко е в стила на последното от Beatfan.

Unnamed – яко надървяне

Свий се мила, свий се цялата,

скрий се мила – скрий се цялата,

под завивката на ноща в од(я)лата.

О мила моя, мила, сладка,

искам да ти туря мойта патка.

Гърдите твои дай ми да посмуча,

на туй-онуй да те науча.

Да целувам твоите очи зелени,

пълни със сълзи солени,

защото те боли от мойто семи.

Искам те до мен сега,

да те чукам както никоя жена.

Не си отивай, остани

да бъда в теб ми позволи.

Цяла нощ да те прегръщам,

сълзите вкусни да поглъщам,

да докосвам твоите гърди,

твърди, малки планини.

[Йордан 12176]

Хайде ъп на тази тема,

че ми стана интересно

в нашето усилно време

да пишеш рима не е лесно.

[techpost 5407]

Първо зомбитата ни гониха, после минахме през техните мечти. Имахме лирично отклонение с малко сексуални фантазии, но дойде време нашата героиня да умре трагично, нахапана от някое зомби...

Смъртта на любимата жена

Усещам твоя поглед,

зареян в дал(е)чината.

Виждам как лежиш пред мен -

мъртва, с кръв в косата -

безжизнен труп с повяхнал тен.

Гласът ти нивга вече няма аз да чуя,

как пее в нощната тъма.

Панталонът ти аз няма да събуя,

да усетя твоите бедра.

Отиде си, това е края

мъртва – в(ъв) вечните поля,

Като прах разпръснат във безкрая,

живота мой се пропиля.

[Йордан 12176]

Е много тъжно го написа

че искам да се разрева

как твоята любима липсва

на всички нас сега.

Признай обаче, че мечтал си

за този миг без капка жал

когато друга обладал си

без срам, умора и печал.

Под маска на тъга безмерна

ти скриваш скверен лик

природата си лицемерна

отхвърляш с рев и вик.

Доколко твоя и любима

наистина е тя била

не казвам лесно забравима,

а просто някаква жена.

Янко, това не е персонално за теб, по-скоро е вдъхновено от лирическия ти герой.

А сега едно модератосрко предупреждение за спам.

Наказан си по точка единайсет

реви и форума чети

3 дни е наказанието, знай се

от спамер в пич се превърни!

[Иванов 28916]

Брех че майстори поети

със замах редят куплети.

Срам ме хвана чак и яд

че не разбирам тоя занаят.

Но ще се стегна на часа,

молива ще наплюнча аз сега.

Рими яки ще надървя

и във публиката ще ви хвърля.

:ag:

[the_straight_shooter 708]

Нож и Брус

След дълги служби

на човешки вкус

се срещнали на сметището

Нож и Брус.

Започналата дружба между тях

възвърнала на ножа

бляскавият смях.

И скоро Ножа-

вече без ръжда,

заел си пак местото на софрата.

След дни съдбата тъй направила,

че Бруса

върху масата поставила:

овалян,грапав,тъмен,

сякаш не умит!

Видял го Ножа-

вече във изящен вид,

присвил си веждите сърдито,

от Бруса погледа си свърнал.

гърбът си му обърнал

и кряснал ядовито:

- Кой посмял е да сложи тука

тоз мръсен камък от боклука?!...

Махнете го веднага!...Веднага!

И гръб обърнал си с погнуса.

Видял и чул,

така му рекъл Бруса:

-Ех, ти, братко,брате,

къса ти е паметта !

Бързо си забравил дните си

Върху сметта !

Автор: Игнат Игнатов

Аре и от мене едно авторско такова

Историята на Бъфи

В гробищата Бъфи беше

и пръст в пръста си вреше.

В ковчега Дракула си лежал

Дочул ръкавела му щръкнал.

Станал скрил се и замисил

от към храстите подсвирнал

зачакал Бъфи там причакал

а тя с пре възбуден интерес

по-подела към тъмният лес

В гората за краката е хванал

здраво кола дървен и боднал

Не моиш да хванеш Бъфи сега

при шум бързо бяга през глава

варди се вампири уж увива

и се прави на благочестива

[nunevi 4149]

От мен/авторско/

Видение

Нощта се спуска тихо над града,

запалват своите лъчи звездите,

заспиваш Ти, обляна в лунна светлина

и само вятъра немирник стар,

Те гали нежно по косите.

Дали е сън? А може би несбъдната мечта?

Бленуван образ, кратък миг, сълза в очите.

Уви, отново мълчаливия лодкар,

напомня с плисък тих за часовете, дните.

Забулва всичко утринна мъгла,

събуждат се прозорците, разхлопват се вратите.

Потъваш плахо Ти далече в паметта, до следващата нощ!

Забързан, сам потъвам аз в тълпите.

[Иванов 28916]

Не е мое ...

Какво ти мисля, само ако знаеш,

но ти си траеш, май за мен нехаеш !

Да сграбча искам гладката ти шия,

език във гърлото ти да забия,

да изучавам облите ти форми,

впил устни в устните ти животворни,

с любов по-необятна от Вселена …

бутилко моя, биричка студена …

[Vlad 852]

Тих ветрец ти вее макарите,

стрък трева те боцка по гъза.

А ти клекнал между липите-

тихичко сереш,сереш.

Народно творчество!

[Йордан 12176]

Небе,луна,блестят звездите,

а аз съм седнал и чета,

как вашето сране ще изразите

и ще одрискате света.

Не ща поезия такава,

че изглежда ми кафява

и леко, леко намирисва,

че и започна да ми писва.

И всичкото това, което

в поста предварителен прочетох

изхвърли от душата ми ранима

усещането за красива рима.

[nunevi 4149]

*******

Чалгата обичам аз, щот съм прост и тъп кат праз.

Тиквата ми е кат куха лейка, а врато градинска пейка.

Карам джипа с пълна газ, газя ората от раз.

Силиконка да ми блейка, балата мангизи да офейка.

[Йордан 12176]

Мистър Нунев поздравявам

за страхотната находка

Чалгата не одобрявам,

няма място в мойта лодка

Описание със страст

виждам в римите по-горе

И дано да разберат

таргетираните хора.

Мистър Нунев, ти забрави

да прибавиш в този стих

чалгаджийската природа

на айфоновия щрих.

[the_straight_shooter 708]

Когато цялата гора трещи

хвърлящ чанти плюеш на пети

бързо на дърво се покатери.

Не скимти или шуми

а се прекръсти

--------------------------------------

В яка тъмница

с мечка стръвница

оставяш и пица

играете криеница

Off Topic

Тези мисли ме осениха на последната екскурзия ./П.С. Ако вземете последните букви от редовете се получава/ щи ти рими ти/

[nunevi 4149]

................

Отивайте си, кърлежи, пиявици и да ви няма!

Слуги на олигарси, докопали се до властта с измама.

Търпението ни премина в гняв, обратен път отдавна няма,

А между вас и хората с годините, мизерията прокопа огромна яма.

Възмездие за депутати и министри, ояли се и грабили народната софра голяма.

Където ви видят очите вървете, място за продажната ви пасмина в родината няма.

А народа ще успее да се справи и ще настъпи тъй дългоочакваната тук промяна.

[Йордан 12176]

Педали за велосипед, не са.

Установено е, че са просто гадни педали.

Какво да направим сега?

Актуално е да бием, не да галим.

И можем да се отървем от боклука

Можем, но на него не му пука.

Това е отговор на Нуневи, за който не е разбрал.

[nunevi 4149]

Не е проблем, че някой гений мисли с външния си сфинктер

и в резултат ухание на интелектуален запек ме залива.

Изкуството му непреходно с цвят на ярък иктер,

завист буди и моята душа от умиление примира.

Проблем е, че от висините на литературния си бисер,

звучащо задоволство от изходеното той намира,

дори с трипластната Белана произведеното да изтрива,

на този екскремент уханието всеки ще намира.

[Йордан 12176]

От известно време, чудя се защо

тема интересна превърнахте в кенеф

и вместо умна олимпиада

сътворихте лайниада

Аз нямам против простотиите,

не ме разбирайте погрешно,

но в рими за лайна затънахме до шиите

не е красиво, не ми е интересно.